ИЗВОРИ ЗА ЕТНОМУЗИКОЛОЖКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПЪРВИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА ПЕСНИ С НОТНИ ТЕКСТОВЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

Савремена српска фолклористика XIV (2025) [стр. 89-114]

АУТОР(И) / AUTHOR(S):Веселка Тончева 

Download Full Pdf  

DOI: https://doi.org/10.46793/FolkloristikaXIV.089T

САЖЕТАК /ABSTRACT:

Текстът представя критичен прочит на някои от първите публикувани в България песни с нотни текстове от края на XIX в. Те са обнародвани в поредицата „Сборник за народни умотворения, наука и книжнинаˮ, чиято първа книга излиза през 1889 г., и са дело на местни учители, краеведи, музиканти и др. Дефицитите на тези първи нотирани песенни мелодии по отношение на точното отразяване на мелодиката, метроритмиката, формата и пр. са симптоматични за контекста на времето, в което са документирани. Причината е в недостатъчната подготовка на записвачите, но и в липсата все още на теоретично осмисляне на закономерностите на българския музикален фолклор.

В текста се разглеждат различни примери, с които се илюстрират метроритмични проблеми и колебания в зората на нотирането на българска народна музика, но са привлечени и такива образци, които от гледна точка на съвременната етномузикология са успешни по отношение на подходите за дешифриране и нотиране на неравноделността. Приемани като извори обаче, независимо от съмненията в точността им, тези първи нотни записи са ценни документи за звуковата картина на времето и за опитите тя да бъде запечатана в нотен текст, а по този начин и съхранена до днес.

КЉУЧНЕ РЕЧИ / KEYWORDS: 

народни песни, ноти, първи публикации, сборник за народни умотворения, XIX век, неравноделни метруми/размери.

ПРОЈЕКАТ / ACKNOWLEDGEMENT:

ЛИТЕРАТУРА/ REFERENCES:

  • Байданов, Георги. Кратък учебник по музиката: За долните кл. на мъжките и дев.
  • гимназии и горний курс на осн. у-ща: Кл. I–III. Пловдив, София: Печатница Единство, 1894.
  • Джиджев, Тодор. Проблеми на метроритъма и структурата на песенния фолклор. София: БАН, 1981.
  • Джуджев, Стоян. Българска народна музика, Т. 1. София: Наука и изкуство, 1970. Димчевски, Ѓорѓи. Седенка се збира. Скопје: Културно-просветна заедница на Скопје, 1986 https://www.pelister.org/folklore/songs/pdf/1872.pdf 29.06.2024.
  • Каломати, Йосиф. Учебник по пението: С теория и практика за употребление в средните и нач. у-ща в Българско, Ч. 1. Сливен: Собствено издание, 1884.
  • Камбуров, Иван. Българската музика. Минало и съвременност. Варна: Култ.-просв. читалищно д-во, 1926.
  • Карел, Махан. „Нашите напеви.ˮ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. Х. София: Министерство на народното просвещение, 1894.
  • Кауфман, Николай. Неравноделни или несиметрични размери. Българска музика, 8 (1977): 25–31.
  • Лудвик, Куба. „Тоналностите в българските напеви.ˮ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. XVI. София: Министерство на народното просвещение, (1897): 641–664.
  • Льондев, Петър. „Песни, записани с хурмузиеви невми в България през XIX в.ˮ Известия на института за музика, кн. XII (1967): 161–230.
  • Македонски музички фолклор. Песни 1. Уредил Живко Фирфов. Скопjе: Кочо Рацин, 1953.
  • Махан, Карел. Кратък учебник по пение: За средните мъжки и дев. у-ща: Кл. I. София: книж. Бр. Кравареви, 1898.
  • Моллов, Тодор (съст.) „Хайдушка глава.ˮ в: Български фолклорни мотиви. Т. IV.
  • Хайдушки песни. Варна: Електронно издателство LiterNet, 7.02.2006 https://liternet.bg/folklor/motivi/haidushka_glava/content.htm 30.04.2024.
  • Моцев, Ал., П. Динев, Златев Груев, Петър. „Културно-музикална и обществена дейност.ˮ Известия на института за музика, кн. Х (1964): 23–96
  • Паунов, Атанас. Учебник по нотното пение: За II и III кл. Русе: издание на автора, 1887.
  • Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Кн. 2. София: Министерство на народното просвещение, 1890.
  • Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Кн. 4. София: Министерство на народното просвещение, 1891.
  • Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Кн. 7. София: Министерство на народното просвещение, 1892.
  • Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Кн. 15. София: Министерство на народното просвещение, 1898.
  • Стоин, Васил. Българска народна музика. София: Наука и изкуство, 1956.
  • Стоин, Васил. Народни песни от Тимок до Вита. София: Министерство на народното просвещение, 1928.
  • Стоянов, А. А. и Р. М. Рачов. Народна песнопойка на ноти. 35 войнишки, народни, любовни и хороводни песни. Русе: Скоропечатница на Ст. Ив. Роглев, 1886.
  • Тончева, Веселка. „Градско-селският тип песни в България от края на XIX и началото на XX век – словесно и музикално съдържание.ˮ в: Биљана Сикимић, Бранко Златковић, Марија Думнић Вилотијевић (ур.) Савремена српска фолклористика IX, Зборник радова са Међународнoг научног скупа одржаног од 2. до 4. Октобра 2020 у Тршићу. Београд – Лозница – Тршић: Удружење фолклориста Србије – Београд, Универзитетска библиотека „Светозар Марковићˮ – Београд, Центар за културу ,,Вук Караџићˮ – Лозница, Научнообразовно културни центар ,,Вук Караџићˮ – Тршић, 2021: 243–266.
  • Тончева, Веселка. Българите от Голо Бърдо. Песни и песенна традиция. Т. 3. София: ИИК „Родˮ, 2016.
  • Христов, Добри. „Ритмичните основи на народната ни музика.ˮ Сборник за народни умотворения, кн. 27. София: БАН, (1913): 1–51.
  • Христов, Добри. 66 песни на македонските българи. София: Македонски научен институт, Печатница П. Глушков, 1931.
  • Христов, Добри. „Песните на македонските българи.ˮ в: Венелин Кръстев (съст. и ред.) Музикално-теоретическо и публицистическо наследство. Т. 1. София: БАН, 1967а: 237–260.
  • Христов, Добри. „Писмо до Алоиз Хаба.ˮ в: Венелин Кръстев (съст. и ред.) Музикално-теоретическо и публицистическо наследство. Т. 1. София: БАН, 1967б: 233–237.
  • Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония. София: Музика, 1989.
  • Kuba, Ludvik. Písně bulharské. Slovanstvo ve svých zpěvech. Sborník písní všech slovanských národů s původními texty a českými překlady. Kniha 15, díl 5, část 9, přeložil Jan Hudec. Praha: Hudební Matice Umělecké Besedy, 1929.
  • Kuba, Ludvik. Písně makedonské. Slovanstvo ve svých zpěvech. Sborník písní všech slovanských národů s původními texty a českými překlady. Kniha 14, díl 5, část 9, přeložil Jan Hudec. Praha: Hudební Matice Umělecké Besed, 1928.